Иван Трайков (революционер)

Иван Трайков
	Иван Трайков
български революционер
Роден	1880 г. Цапари, Османска империя
Починал	не по-рано от 1943 г. Лом, Царство България

Иван Петров Трайков е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и деец на Вътрешната македонска революционна организация.^[1]

Биография

Роден е в 1880 година^[2] в битолското село Цапари, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Включва се дейно в националноосвободителни борби на българите в Македония и влиза във ВМОРО. Още в 1898 година взима активно участие като организатор в освободителна борба. По време на Илинденско-Преображенското въстание се включва като четник в четите на Георги Сугарев и Аце Коларов и участва в сраженията в Смилево, Боища и Гявато. В периода 1905 – 1912 година като нелегален е войвода в Гяватски и Цапарски околийски район и се включва в борбата срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония.^[1]

След като Битолско попада в Сърбия след Междусюзническата война, Иван Трайков продължава да отстоява българщината и не заема никакви длъжности. Заради пробългарскара си дейност е заловен и затворен в Битоля, където е изтезаван и тежко бит от новите сръбски власти заедно с шестима цапарчани, защото поддържат четата на Кръсте Льондев, Михаил Мукев и други.^[1]

Иван Трайков става главен разузнавач за Леринска околия на Битолския революционен окръг като член на Разузнавателната организация на ВМРО, създадена в 1925 - 1926 година.^[3]

В 1943 година се преселва в Свободна България и се установява в Лом.^[1]

На 22 март 1943 година, като жител на Лом, подава молба за народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.^[1]

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 112.
↑ Към 22 март 1943 година е на 63 години.
↑ Попхристов, Георги. Революционната борба в Битолския окръг. Посетен на 8 януари 2016.

[Свидетелства112-1] а ^б ^в ^г ^д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 112.

[2] Към 22 март 1943 година е на 63 години.

[3] Попхристов, Георги. Революционната борба в Битолския окръг. Посетен на 8 януари 2016.

[1]

[2]

[3]